ФАЛШИВО СЪБУЖДАНЕ

2020

вълна, вата, глина, сизал, фибран

"Фалшиво събуждане" е разказ за неразказана история. Поне неразказана официално. Но всъщност тя е споделяна много пъти. Разказвана е многократно от нашите родители, а ние, слушателите, родени през 80-те и 90-те, може и да не я помним ясно, но все пак сме присъствали в една българска действителност. Всеки път, когато чуя този разказ по улицата, изказан от непознат, всъщност виждам познати лица. Непознатият става по-близък, не защото и аз помня това "тогава", а защото моите близки са го изживели. Те са живели на същото място, по един и същ начин – с липса. И има едно огромно недоумение - как се случи така? Дествия ли са липсвали? Действия ли липсват?

Човешката алчност, парите, властта, социалната ангажираност са тема на арт инсталацията „Фалшиво събуждане“. Работата разглежда човека, докато сънува осъзнат сън (англ. Lucid dreaming). Сънуващият обаче играе роля на обикновен наблюдател в несъществуващ свят, докато в реалния той бездейства. Основни елементи на инсталацията са захарният памук, мрежести торби и човека – алюзии за свят, в който човекът е само страничен наблюдател.

Захарен памук:
Ненаситността е проява на човешката природа. Захарният памук е препратка към човешката суетност - алчността, парите, всичко онова, което искаме да имаме, но, когато получим, се топи като захар. Ще продължим ли да спим?

Мрежести торби:
Малко си спомням за тези торби от едно време. Т.нар. социална торбичка, използвана в България през 19 - 20 век и създадена сякаш, за да събира обемни продукти, но използвана във време, когато магазините са празни.
Ситуираните в центъра на пространството фигури, нагърбили се с пълни торби, са онези, които имат много, но не могат да скрият нищо.

Въпросите, които творбата цели да зададе е какво правя аз, за да променя онова, което не ми харесва? Ангажиран ли съм? Действам ли в посока, в която променям/развивам и помагам не само на себе си, но и на други. Всяка малка постъпка има стойност.
Недей да спиш, действай!

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура", програма "Дебюти". Изложбата е представяне пред публика за първи път през месец октомври 2021 година. 

През април 2022 година изложбата беше открита в галерия UniArt, Нов български университет, София.

През юни 2022 идеята на проекта беше тема на дискусия с ученици от 145 ОУ "Симеон Радев" в София.